Aug 7, 2011, 1:01 AM

Разговор с лятото

Poetry » Other

1.7K 3 18

Не те обичам, лято. Вече не.
Такова си задушно, равнодушно...
А с твоето изцъклено небе
отдавна сме се хванали за гуша.

Не те очаквам, лято. Вече не.
Все още светлооко, но жестоко,
не носиш дъх коралов на море.
Не се люлее над вълните котва...

Не те задържам, лято... А мечтая
да плисне хладен дъжд. И изведнъж
сред локвите деца да заиграят.
Да ме прегърне под чадъра мъж.

Окъпани и свежи, и безбрежни,
да си отдъхнат от жарта житата...
Не гледай под пшеничените вежди
подкупващо... Не те обичам, лято!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Смиф (Валентин Евстатиев)

Подкупващо добро стихотворение!

2011-10-24T17:53:47+03:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

Не го обичаш...не.
Просто му говориш
като на ЛЮБИМ.

2011-10-18T17:13:52+03:00
goredoly (Миглена Цветкова)

Върнах се тук.

2011-08-24T07:22:48+03:00
Човек (Анна Станоева)

Познато
Харесвам текстовете ти. Май усещам промяна, която не мога да разбера все още. Просто не съм наминавала отдавна, вероятно това е причината

2011-08-15T16:59:05+03:00
nellnokia (Нели Господинова)

Не те обичам, лято! - казвам го на глас, но мисля друго..

2011-08-13T22:17:52+03:00