РАЗЖАЛВАНЕ НА ЛЯТОТО
Намирам смисъл във неща,
които завчера подминах.
Смирих се пред случайността –
не идва нищо безпричинно.
Не спирам никога сред път –
дори и да не продължава.
А подозира ли светът
какво загубих или давах?
Не взимам ничия страна.
Единствена съм си приятел.
Приличам повече на лято,
разжалвано от есента,
стопено в жълъдче, когато
връхлита първата слана.
© Валентина Йотова Все права защищены