23 июн. 2006 г., 07:17  

Разковниче 

  Поэзия
540 0 2

От тук, до края на света

и от земята до небето,

дели ни само вечността,

разцъфнала в небитието.

 

На длан заложиш ли,

човеко,

живота и смъртта,

скръбта,

оскъдните трошици щастие,

надеждата

и радостта

ще разбереш...


Но, питай се тогава:

- Какво, все пак,

след теб остава?

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??