От тук, до края на света
и от земята до небето,
дели ни само вечността,
разцъфнала в небитието.
На длан заложиш ли,
човеко,
живота и смъртта,
скръбта,
оскъдните трошици щастие,
надеждата
и радостта –
ще разбереш...
Но, питай се тогава:
- Какво, все пак,
след теб остава?
© Бостан Бостанджиев Все права защищены