Свикнах да ставам във пет. Пет и една, пет и две...
Всъщност, минутите нямат значение.
Ще си направя едно дълго и черно кафe –
таласъмска доза самолечение...
Не броя цигарите, те никога не стигат...
Не броя и звездите – знам, че са много.
Небето в прозореца е прочетена книга...
След второто кафе в деня ще се логна.
Размишлявам сънено върху безвъзвратното –
май винаги нещата са наопаки...
Стиховете в проза са скучни, и обратното –
от скучна проза получавам колики... ...