31.03.2013 г., 15:31

Размисли преди разсъмване...

1K 0 12

Свикнах да ставам във пет. Пет и една, пет и две...
Всъщност, минутите нямат значение.
Ще си направя едно дълго и черно кафe –
таласъмска доза самолечение...


Не броя цигарите, те никога не стигат...
Не броя и звездите – знам, че са много.
Небето в прозореца е прочетена книга...
След второто кафе в деня ще се логна.


Размишлявам сънено върху безвъзвратното –
май винаги нещата са наопаки...
Стиховете в проза са скучни, и обратното –
от скучна проза получавам колики...


Не закусвам, но обичам да правя закуска
и да ходя на пръсти, пеперудено...
Самo че тя редовно и по навик пропуска
във леглото ми да бъде събудена…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно, но хубаво стихотворение.
  • г-н Plamen-Ognqnov (Исмаил Али) нима си нямате в сайта страница за публикации?
  • Драскач

    Срещнах аз сьвсем случайно
    един ,,голям поет'',
    някакси необичайно
    от злоба истинска обвзет!

    ,,Огнянов ли си,аз не знам,
    или пьк Исмаил си бил.
    Как така не те е срам?
    Виж какво си сьтворил!

    Аман от тебе,бе драскач,
    не искам ти да пишеш в нета!"
    Изпаднах аз вьв срам и плач,
    не пускам вече интернета!

    Всеки негов коментар
    прецизно,точно те измерва!
    Всичко слага на кантар.
    Сьс зльч и огьн те замерва.

    И ето ме сьс ново име.
    Казвам се Завей Горов!
    Моля ти се ,приеми ме,
    ти,Димитьр Никой Форов!
  • Бароне, винаги си ми забавен, когато се правиш на остроумен щото, ако беше чел внимателно, щеше да видиш, че Тоя, не е казал нищо за стихото, а си мрънка за други работи...ама нали требе нещо да се рекне за... нивото, само дето не си пояснил сантиметрите
  • Не се ядосвай, Митко! Те просто ти завиждат за стихотворението. Като ти чета куплетчетата, май си имаш други главоболия в момента. Ама и аз къде ли се обаждам, зер скоро си нямах проблеми. Само не забравяй, че хубавият кон и под скъсан чул си личи. Така де, хубаво, лошо, твое си е. Другият път, още по-добре! Поздрави!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...