Разни мисли
На запад хоризонтът е прегърбен,
в усилие да задържи деня.
А мислите ми, кладенец бездънен,
връхлитат ме безспирно във съня.
Приканва ме отново път безлунен,
по ледените писти на скръбта.
А чувствата ми кошер са разбунен,
заседнали в плътта на есента.
В живота на отрязъка му кратък,
несбъднати мечти ще излетят.
Далечният самотен фар оттатък
ще ми покаже правилния път
Безмълвна, в тишината се изнизвам,
а светла мисъл в мене долетя.
Животът в сетивата ми навлиза,
обгърнат от вселенска тишина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
