На запад хоризонтът е прегърбен,
в усилие да задържи деня.
А мислите ми, кладенец бездънен,
връхлитат ме безспирно във съня.
Приканва ме отново път безлунен,
по ледените писти на скръбта.
А чувствата ми кошер са разбунен,
заседнали в плътта на есента.
В живота на отрязъка му кратък,
несбъднати мечти ще излетят.
Далечният самотен фар оттатък
ще ми покаже правилния път ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up