Разпокъсани чернови
РАЗПОКЪСАНИ ЧЕРНОВИ
Когато съкровената молитва
към моите покойници чета,
притихнала, душата ми политва
нагоре, дето татко ми изтля,
и баба мъкне вехтата си хурка –
на Бог навярно прежда да преде,
и чувам нощем как в дъжда топурка
с петички непораснало дете,
се питам: – Кой отсъжда, как и колко
из този свят да ръшкаме нозе?
Ти просветление ли носиш, болко!
Нима животът е да страдам горко,
щом образът любим, деня превзел,
ме тегли към незнайното дълбоко?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
