yotovava (Валентина Йотова)
2613 22066
8.01.2024 г., 9:53 ч.  

Разпокъсани чернови 

  Поезия » Строги форми
172 4 6

РАЗПОКЪСАНИ ЧЕРНОВИ

Когато съкровената молитва
към моите покойници чета,
притихнала, душата ми политва
нагоре, дето татко ми изтля,

и баба мъкне вехтата си хурка –
на Бог навярно прежда да преде,
и чувам нощем как в дъжда топурка
с петички непораснало дете,

се питам: – Кой отсъжда, как и колко
из този свят да ръшкаме нозе?
Ти просветление ли носиш, болко!

Нима животът е да страдам горко,
щом образът любим, деня превзел,
ме тегли към незнайното дълбоко?

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??