1 авг. 2016 г., 18:56

Развод 

  Поэзия » Любовная
1333 2 10

                                             Р А З В О Д

 

 

                                             Всяка песен край си има.

                                             Всяка приказка е сетна –

                                             и през лято, и през зима,

                                             щом на среща сме последна.

                                            

                                             Все за удар сме готови.

                                             Носим в шепите омраза.

                                             Ще изхлузим тез окови –

                                             Бог, с които ни „наказа”.

 

                                             С колко нежност във сърцата

                                             бе цветът на обичта ни!

                                             И каква е таз отплата -

                                             любовта ни да прогони?

 

                                             Тръгнаха си  полудели

                                             празниците на душата.

                                             В сухи делници, в  недели

                                             болката във нас се мята...

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??