1 авг. 2016 г., 18:56

Развод

1.9K 2 9

                                             Р А З В О Д

 

 

                                             Всяка песен край си има.

                                             Всяка приказка е сетна –

                                             и през лято, и през зима,

                                             щом на среща сме последна.

                                            

                                             Все за удар сме готови.

                                             Носим в шепите омраза.

                                             Ще изхлузим тез окови –

                                             Бог, с които ни „наказа”.

 

                                             С колко нежност във сърцата

                                             бе цветът на обичта ни!

                                             И каква е таз отплата -

                                             любовта ни да прогони?

 

                                             Тръгнаха си  полудели

                                             празниците на душата.

                                             В сухи делници, в  недели

                                             болката във нас се мята...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стихотворението е чудесно! Поздрави за него и подкрепа за действителността - казват, че разводът е "Малка смърт", но както усещам ти не носиш само омраза в шепите, а и спомен за хубави преживявания. Това ще спаси душата ти.
  • Поезията има своите вечни теми - велика сила и само защитна броня. Разголваш душата си / душевен стриптийз /, а самотата е за избрани и върви с гордостта...
  • Тъжно и красиво!
  • Много хубаво стихотворение! Имам подобно стихотворение!
  • Хубава поезия!!! Wali /Виолета Томова

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....