1 ago 2016, 18:56

Развод

2K 2 9

                                             Р А З В О Д

 

 

                                             Всяка песен край си има.

                                             Всяка приказка е сетна –

                                             и през лято, и през зима,

                                             щом на среща сме последна.

                                            

                                             Все за удар сме готови.

                                             Носим в шепите омраза.

                                             Ще изхлузим тез окови –

                                             Бог, с които ни „наказа”.

 

                                             С колко нежност във сърцата

                                             бе цветът на обичта ни!

                                             И каква е таз отплата -

                                             любовта ни да прогони?

 

                                             Тръгнаха си  полудели

                                             празниците на душата.

                                             В сухи делници, в  недели

                                             болката във нас се мята...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихотворението е чудесно! Поздрави за него и подкрепа за действителността - казват, че разводът е "Малка смърт", но както усещам ти не носиш само омраза в шепите, а и спомен за хубави преживявания. Това ще спаси душата ти.
  • Поезията има своите вечни теми - велика сила и само защитна броня. Разголваш душата си / душевен стриптийз /, а самотата е за избрани и върви с гордостта...
  • Тъжно и красиво!
  • Много хубаво стихотворение! Имам подобно стихотворение!
  • Хубава поезия!!! Wali /Виолета Томова

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...