Р А З В О Д
Всяка песен край си има.
Всяка приказка е сетна –
и през лято, и през зима,
щом на среща сме последна.
Все за удар сме готови.
Носим в шепите омраза.
Ще изхлузим тез окови –
Бог, с които ни „наказа”.
С колко нежност във сърцата
бе цветът на обичта ни!
И каква е таз отплата -
любовта ни да прогони?
Тръгнаха си полудели
празниците на душата.
В сухи делници, в недели
болката във нас се мята...
© Стойна Димова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
