Р А З В О Д
Всяка песен край си има.
Всяка приказка е сетна –
и през лято, и през зима,
щом на среща сме последна.
Все за удар сме готови.
Носим в шепите омраза.
Ще изхлузим тез окови –
Бог, с които ни „наказа”.
С колко нежност във сърцата
бе цветът на обичта ни!
И каква е таз отплата -
любовта ни да прогони?
Тръгнаха си полудели
празниците на душата.
В сухи делници, в недели
болката във нас се мята...
© Стойна Димова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
