6 нояб. 2006 г., 13:49

реалност

1K 0 3
Изгорели дърва във формата
на пищящи пеперуди,
лабиринти притискащи
хищническата
форма на живот.
Въоръжени мъже
измазваха с кръв
стените на
изправените гънки
в човешкият мозък.
Страх от слово
се изразяваше в лицата
на бездушните
хуманисти.
Смъртта е добро
начало да се посмеем
на себе си.
Неоново сияние
припищява в мракът
ритмично жужене
на мощна лампа
възбужда нощните
пеперуди,
ритмично жужене
означава смърт
за милиони.
Отново вонята
на алкохол
блъска главата
влиза дълбоко в
синусите
и преглъщаш
жадно.
Да.хахахаа,
Ето това е накратко
света.Простотия ,мизерия,
бедност и дизентерия.
попаднали сме в
компютърното средновековие,
където нищо не е реално,
където информацията е наркотик
където президента лежи
мъртъв в колата,
където къса се жива кожа
за да бъде задоволен фетишът
към децата.
Реалност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тарададам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • харесва ми начина, по който комбинираш плът и синтетика
    и пак си държа на римата
  • хахасъжалявам ,че не вписах ихъбавите неща,ама нещо напоследък ми е едно мрачкаво такова
  • Ух...

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...