6.11.2006 г., 13:49

реалност

1K 0 3
Изгорели дърва във формата
на пищящи пеперуди,
лабиринти притискащи
хищническата
форма на живот.
Въоръжени мъже
измазваха с кръв
стените на
изправените гънки
в човешкият мозък.
Страх от слово
се изразяваше в лицата
на бездушните
хуманисти.
Смъртта е добро
начало да се посмеем
на себе си.
Неоново сияние
припищява в мракът
ритмично жужене
на мощна лампа
възбужда нощните
пеперуди,
ритмично жужене
означава смърт
за милиони.
Отново вонята
на алкохол
блъска главата
влиза дълбоко в
синусите
и преглъщаш
жадно.
Да.хахахаа,
Ето това е накратко
света.Простотия ,мизерия,
бедност и дизентерия.
попаднали сме в
компютърното средновековие,
където нищо не е реално,
където информацията е наркотик
където президента лежи
мъртъв в колата,
където къса се жива кожа
за да бъде задоволен фетишът
към децата.
Реалност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тарададам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • харесва ми начина, по който комбинираш плът и синтетика
    и пак си държа на римата
  • хахасъжалявам ,че не вписах ихъбавите неща,ама нещо напоследък ми е едно мрачкаво такова
  • Ух...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...