20 мар. 2007 г., 14:26

реалност механична

1.4K 0 5
В несретата на тъжно ежедневие,
поръсено с абсурд, потънало в посредственост,
наситено със плиткоумие, прогизнало от лицемерие -
животът тъй ли преминава? - Сред глупави орисници,
изчанчена цивилизация, помръкнала във отражения
на гения човешки - но изсилени и извратени,
чудовищно разчупени и деформирани,
витаят тези образи подобно духове проклети -
трепти телевизионният екран, озъбен, злонамерен -
попарват те таланта, фантазията извращават,
кошмарен ад - реалност механична, безрадостна, зловеща и...
ТРАГИЧНА

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велин Евстатиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав, Велине! Но някъде там трябва наистина да има и нещо хубаво... Пожелавам ти да го намериш!
  • Трагична картина, но ми хареса как си я обрисувал!
    Поздрав!
  • Много мрачна картина!

    Поздрав!
  • УУУ, тръпки ме побиха с този ритъм, постигна зловещото внушение със стиха си, което е напълно в тон с твоите чувства! Пък сега ще чакам от теб нещо ведро, също така добре да се превъплътиш в ззвученето му. Поздрав!
  • Хм, наистина е трагично...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...