20.03.2007 г., 14:26

реалност механична

1.4K 0 5
В несретата на тъжно ежедневие,
поръсено с абсурд, потънало в посредственост,
наситено със плиткоумие, прогизнало от лицемерие -
животът тъй ли преминава? - Сред глупави орисници,
изчанчена цивилизация, помръкнала във отражения
на гения човешки - но изсилени и извратени,
чудовищно разчупени и деформирани,
витаят тези образи подобно духове проклети -
трепти телевизионният екран, озъбен, злонамерен -
попарват те таланта, фантазията извращават,
кошмарен ад - реалност механична, безрадостна, зловеща и...
ТРАГИЧНА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав, Велине! Но някъде там трябва наистина да има и нещо хубаво... Пожелавам ти да го намериш!
  • Трагична картина, но ми хареса как си я обрисувал!
    Поздрав!
  • Много мрачна картина!

    Поздрав!
  • УУУ, тръпки ме побиха с този ритъм, постигна зловещото внушение със стиха си, което е напълно в тон с твоите чувства! Пък сега ще чакам от теб нещо ведро, също така добре да се превъплътиш в ззвученето му. Поздрав!
  • Хм, наистина е трагично...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....