Mar 20, 2007, 2:26 PM

реалност механична

  Poetry
1.4K 0 5
В несретата на тъжно ежедневие,
поръсено с абсурд, потънало в посредственост,
наситено със плиткоумие, прогизнало от лицемерие -
животът тъй ли преминава? - Сред глупави орисници,
изчанчена цивилизация, помръкнала във отражения
на гения човешки - но изсилени и извратени,
чудовищно разчупени и деформирани,
витаят тези образи подобно духове проклети -
трепти телевизионният екран, озъбен, злонамерен -
попарват те таланта, фантазията извращават,
кошмарен ад - реалност механична, безрадостна, зловеща и...
ТРАГИЧНА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав, Велине! Но някъде там трябва наистина да има и нещо хубаво... Пожелавам ти да го намериш!
  • Трагична картина, но ми хареса как си я обрисувал!
    Поздрав!
  • Много мрачна картина!

    Поздрав!
  • УУУ, тръпки ме побиха с този ритъм, постигна зловещото внушение със стиха си, което е напълно в тон с твоите чувства! Пък сега ще чакам от теб нещо ведро, също така добре да се превъплътиш в ззвученето му. Поздрав!
  • Хм, наистина е трагично...

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...