Mar 20, 2007, 2:26 PM

реалност механична

  Poetry
1.4K 0 5
В несретата на тъжно ежедневие,
поръсено с абсурд, потънало в посредственост,
наситено със плиткоумие, прогизнало от лицемерие -
животът тъй ли преминава? - Сред глупави орисници,
изчанчена цивилизация, помръкнала във отражения
на гения човешки - но изсилени и извратени,
чудовищно разчупени и деформирани,
витаят тези образи подобно духове проклети -
трепти телевизионният екран, озъбен, злонамерен -
попарват те таланта, фантазията извращават,
кошмарен ад - реалност механична, безрадостна, зловеща и...
ТРАГИЧНА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав, Велине! Но някъде там трябва наистина да има и нещо хубаво... Пожелавам ти да го намериш!
  • Трагична картина, но ми хареса как си я обрисувал!
    Поздрав!
  • Много мрачна картина!

    Поздрав!
  • УУУ, тръпки ме побиха с този ритъм, постигна зловещото внушение със стиха си, което е напълно в тон с твоите чувства! Пък сега ще чакам от теб нещо ведро, също така добре да се превъплътиш в ззвученето му. Поздрав!
  • Хм, наистина е трагично...

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...