31 июл. 2010 г., 20:27

Реката на живота

1.4K 0 4

РЕКАТА НА ЖИВОТА

 

 


Във времето е неизбежно потопен човек...

Усеща неговия непрекъснат ход със неохота...

Не се опитвай ти живота да научиш или разбереш!

Не се отдалечавай от реката на живота!

А осъзнато изживявай всеки миг!

Че който времето си не цени и не разбира

и пренебрегва го и игнорира -

подобно на обезумял човек,

качен в пробита лодка се намира...

Против течението на реката той гребе,

с последни сили, докато без дъх остане...

И бива преобърнат, потопен...

Недей допуска времето да те подгони!

Стани ти негов преследвач!

И усети подводното течение,

което на реката на живота е водач!

И смело се гмурни и плувай!

Дори и носен от могъщото течение...

Инерцията надмогни и сили не изгубвай!

Успешно достигни избрания от тебе бряг!

За тях - за преследвачите на времето -

животът не е мъка, нито суета...

За тях - реката на живота - радост е и приключение!

И цялостно усещане за пълнота!

 

 

Елена Найденова - Sun

 


Авторски клип по този стих може да видите тук:

http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-206426

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много добър стих, Елена!
    Много мъдър!
    Поздравявам те!
  • Борбата с Живота ни дава най-силното усещане за пълнота.
    Поздравления, Ели!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.146760.html" target="_blank"><img src="http://s18.rimg.info/9a4cc0cb2ad6e1223d71747f51219d91.gif" border="0" /></a>
  • Дали ще е срещу течението или не- трябва да плуваме. Поздрав

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...