31.07.2010 г., 20:27

Реката на живота

1.4K 0 4

РЕКАТА НА ЖИВОТА

 

 


Във времето е неизбежно потопен човек...

Усеща неговия непрекъснат ход със неохота...

Не се опитвай ти живота да научиш или разбереш!

Не се отдалечавай от реката на живота!

А осъзнато изживявай всеки миг!

Че който времето си не цени и не разбира

и пренебрегва го и игнорира -

подобно на обезумял човек,

качен в пробита лодка се намира...

Против течението на реката той гребе,

с последни сили, докато без дъх остане...

И бива преобърнат, потопен...

Недей допуска времето да те подгони!

Стани ти негов преследвач!

И усети подводното течение,

което на реката на живота е водач!

И смело се гмурни и плувай!

Дори и носен от могъщото течение...

Инерцията надмогни и сили не изгубвай!

Успешно достигни избрания от тебе бряг!

За тях - за преследвачите на времето -

животът не е мъка, нито суета...

За тях - реката на живота - радост е и приключение!

И цялостно усещане за пълнота!

 

 

Елена Найденова - Sun

 


Авторски клип по този стих може да видите тук:

http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-206426

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много добър стих, Елена!
    Много мъдър!
    Поздравявам те!
  • Борбата с Живота ни дава най-силното усещане за пълнота.
    Поздравления, Ели!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.146760.html" target="_blank"><img src="http://s18.rimg.info/9a4cc0cb2ad6e1223d71747f51219d91.gif" border="0" /></a>
  • Дали ще е срещу течението или не- трябва да плуваме. Поздрав

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...