31.07.2010 г., 20:27

Реката на живота

1.4K 0 4

РЕКАТА НА ЖИВОТА

 

 


Във времето е неизбежно потопен човек...

Усеща неговия непрекъснат ход със неохота...

Не се опитвай ти живота да научиш или разбереш!

Не се отдалечавай от реката на живота!

А осъзнато изживявай всеки миг!

Че който времето си не цени и не разбира

и пренебрегва го и игнорира -

подобно на обезумял човек,

качен в пробита лодка се намира...

Против течението на реката той гребе,

с последни сили, докато без дъх остане...

И бива преобърнат, потопен...

Недей допуска времето да те подгони!

Стани ти негов преследвач!

И усети подводното течение,

което на реката на живота е водач!

И смело се гмурни и плувай!

Дори и носен от могъщото течение...

Инерцията надмогни и сили не изгубвай!

Успешно достигни избрания от тебе бряг!

За тях - за преследвачите на времето -

животът не е мъка, нито суета...

За тях - реката на живота - радост е и приключение!

И цялостно усещане за пълнота!

 

 

Елена Найденова - Sun

 


Авторски клип по този стих може да видите тук:

http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-206426

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много добър стих, Елена!
    Много мъдър!
    Поздравявам те!
  • Борбата с Живота ни дава най-силното усещане за пълнота.
    Поздравления, Ели!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.146760.html" target="_blank"><img src="http://s18.rimg.info/9a4cc0cb2ad6e1223d71747f51219d91.gif" border="0" /></a>
  • Дали ще е срещу течението или не- трябва да плуваме. Поздрав

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...