elena_simona (Елена Найденова) elena_simona (Елена Найденова)
26
Jul 31, 2010, 8:27 PM

Реката на живота

1.4K 0 4

РЕКАТА НА ЖИВОТА

 

 


Във времето е неизбежно потопен човек...

Усеща неговия непрекъснат ход със неохота...

Не се опитвай ти живота да научиш или разбереш!

Не се отдалечавай от реката на живота!

А осъзнато изживявай всеки миг!

Че който времето си не цени и не разбира

и пренебрегва го и игнорира -

подобно на обезумял човек,

качен в пробита лодка се намира...

Против течението на реката той гребе,

с последни сили, докато без дъх остане...

И бива преобърнат, потопен...

Недей допуска времето да те подгони!

Стани ти негов преследвач!

И усети подводното течение,

което на реката на живота е водач!

И смело се гмурни и плувай!

Дори и носен от могъщото течение...

Инерцията надмогни и сили не изгубвай!

Успешно достигни избрания от тебе бряг!

За тях - за преследвачите на времето -

животът не е мъка, нито суета...

За тях - реката на живота - радост е и приключение!

И цялостно усещане за пълнота!

 

 

Елена Найденова - Sun

 


Авторски клип по този стих може да видите тук:

http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-206426

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Найденова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ivanleko91 (Ангел Колев)
    ivanleko91 (Ангел Колев)
    Много добър стих, Елена!
    Много мъдър!
    Поздравявам те!
  • VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
    VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
    Борбата с Живота ни дава най-силното усещане за пълнота.
    Поздравления, Ели!
  • baijim (Бай Джим)
    baijim (Бай Джим)
    <a href="http://smiles.33b.ru/smile.146760.html" target="_blank"><img src="http://s18.rimg.info/9a4cc0cb2ad6e1223d71747f51219d91.gif" border="0" /></a>
  • Zlatka` (Някоя)
    Zlatka` (Някоя)
    Дали ще е срещу течението или не- трябва да плуваме. Поздрав

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0