16 нояб. 2007 г., 12:05

Ренесанс

885 0 3

Мислиш си, че вървиш в правилна посока.

Стигаш до уречена врата,

но тя заключена пред теб стои.

Защо?!

 

Тръгваш разочарован,

извървяваш същия път в обратна посока.

Виждаш нещата от другата страна.

Как не си ги видял?!

 

Между високите сгради намираш малка пътека.

Външни сили те приканват,

а ти намеренията си мениш.

Непознатото приемаш и

всичко в миг рискуваш.

 

Обрат... Случайност... Път.

Откриваш себе си, щом от света си се откажеш.

Съпротивление... алогичност... екстаз.

Кой съм аз?!

 

Ренесанс.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...