16.11.2007 г., 12:05

Ренесанс

880 0 3

Мислиш си, че вървиш в правилна посока.

Стигаш до уречена врата,

но тя заключена пред теб стои.

Защо?!

 

Тръгваш разочарован,

извървяваш същия път в обратна посока.

Виждаш нещата от другата страна.

Как не си ги видял?!

 

Между високите сгради намираш малка пътека.

Външни сили те приканват,

а ти намеренията си мениш.

Непознатото приемаш и

всичко в миг рискуваш.

 

Обрат... Случайност... Път.

Откриваш себе си, щом от света си се откажеш.

Съпротивление... алогичност... екстаз.

Кой съм аз?!

 

Ренесанс.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...