16.11.2007 г., 12:05

Ренесанс

886 0 3

Мислиш си, че вървиш в правилна посока.

Стигаш до уречена врата,

но тя заключена пред теб стои.

Защо?!

 

Тръгваш разочарован,

извървяваш същия път в обратна посока.

Виждаш нещата от другата страна.

Как не си ги видял?!

 

Между високите сгради намираш малка пътека.

Външни сили те приканват,

а ти намеренията си мениш.

Непознатото приемаш и

всичко в миг рискуваш.

 

Обрат... Случайност... Път.

Откриваш себе си, щом от света си се откажеш.

Съпротивление... алогичност... екстаз.

Кой съм аз?!

 

Ренесанс.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...