Nov 16, 2007, 12:05 PM

Ренесанс

882 0 3

Мислиш си, че вървиш в правилна посока.

Стигаш до уречена врата,

но тя заключена пред теб стои.

Защо?!

 

Тръгваш разочарован,

извървяваш същия път в обратна посока.

Виждаш нещата от другата страна.

Как не си ги видял?!

 

Между високите сгради намираш малка пътека.

Външни сили те приканват,

а ти намеренията си мениш.

Непознатото приемаш и

всичко в миг рискуваш.

 

Обрат... Случайност... Път.

Откриваш себе си, щом от света си се откажеш.

Съпротивление... алогичност... екстаз.

Кой съм аз?!

 

Ренесанс.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...