Nov 16, 2007, 12:05 PM

Ренесанс

879 0 3

Мислиш си, че вървиш в правилна посока.

Стигаш до уречена врата,

но тя заключена пред теб стои.

Защо?!

 

Тръгваш разочарован,

извървяваш същия път в обратна посока.

Виждаш нещата от другата страна.

Как не си ги видял?!

 

Между високите сгради намираш малка пътека.

Външни сили те приканват,

а ти намеренията си мениш.

Непознатото приемаш и

всичко в миг рискуваш.

 

Обрат... Случайност... Път.

Откриваш себе си, щом от света си се откажеш.

Съпротивление... алогичност... екстаз.

Кой съм аз?!

 

Ренесанс.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...