Ти бе под двадесетгодишна,
а аз току над тоз предел.
По теб тогава завъздишах
и в любовта ни бях се вплел...
О, бяхме толкова щастливи.
Пияни бяхме от любов!
С мечти велики и игриви
пред прага на живота нов...
Ти беше руса самодива.
Неземна! Но от този свят.
А аз развявах черна грива...
И тръгнахме по своя път!
Така създадахме семейство.
Родиха ни се дъщери.
И всичко в нас свещенодейства…
Дано така да продължи!...
Обичам те и те ревнувам.
Бих искал само да си с мен.
Не съм фалшив! Не се прeструвам.
От теб аз съм претворен!
© Христо Славов Все права защищены