Ревност

Oct 21, 2011, 10:15 AM

Poetry » Love

440 0 4

РЕВНОСТ

Ти бе под двадесетгодишна,
а аз току над тоз предел.
По теб тогава завъздишах
и в любовта ни бях се вплел...

О, бяхме толкова щастливи.
Пияни бяхме от любов!
С мечти велики и игриви
пред прага на живота нов...

Ти беше руса самодива.
Неземна! Но от този свят.
А аз развявах черна грива...
И тръгнахме по своя път!

Така създадахме семейство.
Родиха ни се дъщери.
И всичко в нас свещенодейства…
Дано така да продължи!...

Обичам те и те ревнувам.
Бих искал само да си с мен.
Не съм фалшив! Не се прeструвам.
От теб аз съм претворен!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Hekredel (Христо Славов)

2011-10-30T13:13:58+02:00

Благодаря ви, че отново сте с мен.Истински се радвам,че всичко туй не съпреживявам сам!
Самодива (Вики)

2011-10-21T14:10:27+03:00

Хубаво посвещение, браво!
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2011-10-21T14:09:03+03:00

"И всичко в нас свещенодейства...
Дано така да продължи!.." Любов, любов!.... Браво!
M1234567891 (Миночка Митева)

2011-10-21T13:28:52+03:00

Килно,истинскои и пропито от любов!Привет!