Oct 21, 2011, 10:15 AM

Ревност

  Poetry » Love
567 0 4

РЕВНОСТ

Ти бе под двадесетгодишна,
а аз току над тоз предел.
По теб тогава завъздишах
и в любовта ни бях се вплел...

 

О, бяхме толкова щастливи.
Пияни бяхме от любов!
С мечти велики и игриви
пред прага на живота нов...

 

Ти беше руса самодива.
Неземна! Но от този свят.
А аз развявах черна грива...
И тръгнахме по своя път!

 

Така създадахме семейство.
Родиха ни се дъщери.
И всичко в нас свещенодейства…
Дано така да продължи!...

 

Обичам те и те ревнувам.
Бих искал само да си с мен.
Не съм фалшив! Не се прeструвам.
От теб аз съм претворен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...