17 янв. 2021 г., 10:30

Рицари на Граала

678 3 0

Оловна ризница небето днес облече,
мечове блестяха от светкавици.
Дъждът доспехи до земята свлече...
Граала търсеше... да пие за наздравици.
                                                    
От мощен тътен земята се разтърси.
Гръм... начало на спектакъла постави.
За секунданти гларуси потърси,
мълнии в шпалирен строй изправи.

Настана чудо... морето бе арена,
впрегна в миг вълните в колесници.
В мъглата чу се песен на сирена...
над морето бурно, в бяло коленичи.

И в битка се извиха мощните титани.
В схватка... мрака с щитовете си разбиха.
Облаците в сблъсък със вълните дивни...
пред слънцето за милост се явиха.

С вдигнат жезъл Слънцето тогава,
по вятъра... с лъчите си изпрати,
вестта, че всъщност то е Граала...
на Слънчевия орден рицарите са избрани.

Морето и Небето коленичеха смирено,
чест отдадоха в настъпилата тишина.
Слънцето с меча-лъч, докосна ги заветно...
и им каза: "Аз съм Граала, пийте светлина!"

14.01.2021г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...