Jan 17, 2021, 10:30 AM

Рицари на Граала

667 3 0

Оловна ризница небето днес облече,
мечове блестяха от светкавици.
Дъждът доспехи до земята свлече...
Граала търсеше... да пие за наздравици.
                                                    
От мощен тътен земята се разтърси.
Гръм... начало на спектакъла постави.
За секунданти гларуси потърси,
мълнии в шпалирен строй изправи.

Настана чудо... морето бе арена,
впрегна в миг вълните в колесници.
В мъглата чу се песен на сирена...
над морето бурно, в бяло коленичи.

И в битка се извиха мощните титани.
В схватка... мрака с щитовете си разбиха.
Облаците в сблъсък със вълните дивни...
пред слънцето за милост се явиха.

С вдигнат жезъл Слънцето тогава,
по вятъра... с лъчите си изпрати,
вестта, че всъщност то е Граала...
на Слънчевия орден рицарите са избрани.

Морето и Небето коленичеха смирено,
чест отдадоха в настъпилата тишина.
Слънцето с меча-лъч, докосна ги заветно...
и им каза: "Аз съм Граала, пийте светлина!"

14.01.2021г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...