Рицари на Граала
Оловна ризница небето днес облече,
мечове блестяха от светкавици.
Дъждът доспехи до земята свлече...
Граала търсеше... да пие за наздравици.
От мощен тътен земята се разтърси.
Гръм... начало на спектакъла постави.
За секунданти гларуси потърси,
мълнии в шпалирен строй изправи.
Настана чудо... морето бе арена,
впрегна в миг вълните в колесници.
В мъглата чу се песен на сирена...
над морето бурно, в бяло коленичи.
И в битка се извиха мощните титани.
В схватка... мрака с щитовете си разбиха.
Облаците в сблъсък със вълните дивни...
пред слънцето за милост се явиха.
С вдигнат жезъл Слънцето тогава,
по вятъра... с лъчите си изпрати,
вестта, че всъщност то е Граала...
на Слънчевия орден рицарите са избрани.
Морето и Небето коленичеха смирено,
чест отдадоха в настъпилата тишина.
Слънцето с меча-лъч, докосна ги заветно...
и им каза: "Аз съм Граала, пийте светлина!"
14.01.2021г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Атанасова Всички права запазени