23 окт. 2006 г., 17:10  

Рискувах, защото... 

  Поэзия
831 0 4

Рискувах, защото...

 

Рискувах, защото те искам.

Рискувах, защото си в мен.

Поисках да вярвам във риска,

в красивия утрешен ден.

Излъгах, защото повярвах.

Повярвах, защото страхът

ме кара да страдам и бягам

от болка и вечна тъга ...

Не искам от страх да си с мене,

не искам от страх да съм с теб.

Аз крия от вечното време,

че обич намерих при грях.

Излъгах душата за дните,

в които за тебе горях,

излъгах и бях прокълната-

от обич да стана на прах.

Рискувах и после те имах.

Рискувах и ме прероди-

от феникс във златната рибка

да сбъдна безбъдни мечти.

Научих каквото си струва:

Рискувай, защото за теб

най-верният път е изгубен, 

когато от страх си пленен.

© Ива Милорадова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много,много ми хареса!
  • Поздравления!!! Много хубав стих!!!
  • Поздрави за този стих!!! Ако не рискуваме, понякога може хубавото да мине покрай нас без да го забележим
  • "Рискувай,защото за теб
    най-верният път е изгубен,
    когато от страх се пленен."
    Браво!Мъдро и силно.Поздравления!
Предложения
: ??:??