Рискувах, защото...
Рискувах, защото...
Рискувах, защото те искам.
Рискувах, защото си в мен.
Поисках да вярвам във риска,
в красивия утрешен ден.
Излъгах, защото повярвах.
Повярвах, защото страхът
ме кара да страдам и бягам
от болка и вечна тъга ...
Не искам от страх да си с мене,
не искам от страх да съм с теб.
Аз крия от вечното време,
че обич намерих при грях.
Излъгах душата за дните,
в които за тебе горях,
излъгах и бях прокълната-
от обич да стана на прах.
Рискувах и после те имах.
Рискувах и ме прероди-
от феникс във златната рибка
да сбъдна безбъдни мечти.
Научих каквото си струва:
Рискувай, защото за теб
най-верният път е изгубен,
когато от страх си пленен.
© Ива Милорадова All rights reserved.
