23.10.2006 г., 17:10  

Рискувах, защото...

1.1K 0 4

Рискувах, защото...

 

Рискувах, защото те искам.

Рискувах, защото си в мен.

Поисках да вярвам във риска,

в красивия утрешен ден.

Излъгах, защото повярвах.

Повярвах, защото страхът

ме кара да страдам и бягам

от болка и вечна тъга ...

Не искам от страх да си с мене,

не искам от страх да съм с теб.

Аз крия от вечното време,

че обич намерих при грях.

Излъгах душата за дните,

в които за тебе горях,

излъгах и бях прокълната-

от обич да стана на прах.

Рискувах и после те имах.

Рискувах и ме прероди-

от феникс във златната рибка

да сбъдна безбъдни мечти.

Научих каквото си струва:

Рискувай, защото за теб

най-верният път е изгубен, 

когато от страх си пленен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Милорадова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много,много ми хареса!
  • Поздравления!!! Много хубав стих!!!
  • Поздрави за този стих!!! Ако не рискуваме, понякога може хубавото да мине покрай нас без да го забележим
  • "Рискувай,защото за теб
    най-верният път е изгубен,
    когато от страх се пленен."
    Браво!Мъдро и силно.Поздравления!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...