9 апр. 2017 г., 00:57

Рождество 

  Поэзия
227 0 0

И диша, и тупти плътта

във обло съвършенство.

Невидимо отвътре даже за Равел

е болерото древно.

Пулсира болка, плиска се вълна,

прелива съсъдът, залива сушата.

Дъх първи - тишината оглуша.

И няма, и заслушана.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??