И диша, и тупти плътта
във обло съвършенство.
Невидимо отвътре даже за Равел
е болерото древно.
Пулсира болка, плиска се вълна,
прелива съсъдът, залива сушата.
Дъх първи - тишината оглуша.
И няма, и заслушана.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up