24 мар. 2019 г., 13:04

Роса от нежност

515 1 3

РОСА ОТ НЕЖНОСТ

 

Нощ... В мрака се стичам...
душа... от болките опиянена.
Маските от себе си събличам.
Така с тялото е споделена.

 

Докосват се - птичи криле...
Устните мълвят молитви...
Капки кръв от ранено сърце...
Целувки - споделени палитри...

 

Зора... по миглите се стича...
Лъчи, смях от бяла нежност...
Роса от разцъфнало обичане...
Нов ден, посипан с копнежност...

 

24 03 2019

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря сърдечно за коментарите ви, които изпълват дешата ми с надежда за скромните ми стихове! Благодаря!
  • Роса роси, красива нежност струи!
    мн е хубаво!
  • Много чувствено и поетично! Харесвам метафорите!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....