24.03.2019 г., 13:04

Роса от нежност

510 1 3

РОСА ОТ НЕЖНОСТ

 

Нощ... В мрака се стичам...
душа... от болките опиянена.
Маските от себе си събличам.
Така с тялото е споделена.

 

Докосват се - птичи криле...
Устните мълвят молитви...
Капки кръв от ранено сърце...
Целувки - споделени палитри...

 

Зора... по миглите се стича...
Лъчи, смях от бяла нежност...
Роса от разцъфнало обичане...
Нов ден, посипан с копнежност...

 

24 03 2019

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря сърдечно за коментарите ви, които изпълват дешата ми с надежда за скромните ми стихове! Благодаря!
  • Роса роси, красива нежност струи!
    мн е хубаво!
  • Много чувствено и поетично! Харесвам метафорите!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...