Mar 24, 2019, 1:04 PM

Роса от нежност

Poetry

509 1 3

РОСА ОТ НЕЖНОСТ

Нощ... В мрака се стичам...
душа... от болките опиянена.
Маските от себе си събличам.
Така с тялото е споделена.

Докосват се - птичи криле...
Устните мълвят молитви...
Капки кръв от ранено сърце...
Целувки - споделени палитри...

Зора... по миглите се стича...
Лъчи, смях от бяла нежност...
Роса от разцъфнало обичане...
Нов ден, посипан с копнежност...

24 03 2019

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

NadeBo (Надежда Борисова)

Благодаря сърдечно за коментарите ви, които изпълват дешата ми с надежда за скромните ми стихове! Благодаря!

2019-03-28T10:40:08+02:00
palenka (П Антонова)

Роса роси, красива нежност струи!
мн е хубаво!

2019-03-24T14:49:18+02:00
СамоДива11 (Лора)

Много чувствено и поетично! Харесвам метафорите!

2019-03-24T14:43:53+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0