Изплува от морското дъно
ранена от обич русалка.
Приседна на нощния пясък,
косите си руси разплете.
В хорската глъч се заслуша...
Там нейде течеше забава,
оркестърът свиреше валс.
И може би двойки танцуваха,
понесени в приказен танц.
И може би беше красиво...
Погледна опашката своя.
Въздъхна, пророни сълза...
В морето отново заплува...
След нея кънтеше прибоя,
ранен от горчива сълза.
© Хари Спасов Все права защищены