21.11.2018 г., 9:14

Русалка

538 0 4

Изплува от морското дъно

ранена от обич русалка.

Приседна на нощния пясък,

косите си руси разплете.

В хорската глъч се заслуша...

 

Там нейде течеше забава,

оркестърът свиреше валс.

И може би двойки танцуваха,

понесени в приказен танц.

И може би беше красиво...

 

Погледна опашката своя.

Въздъхна, пророни сълза...

В морето отново заплува...

След нея кънтеше прибоя,

ранен от горчива сълза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...