Изплува от морското дъно
ранена от обич русалка.
Приседна на нощния пясък,
косите си руси разплете.
В хорската глъч се заслуша...
Там нейде течеше забава,
оркестърът свиреше валс.
И може би двойки танцуваха,
понесени в приказен танц.
И може би беше красиво...
Погледна опашката своя.
Въздъхна, пророни сълза...
В морето отново заплува...
След нея кънтеше прибоя,
ранен от горчива сълза.
© Хари Спасов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
