13 июн. 2009 г., 18:26

Рязко спиране на такси

875 0 12

Ще откажа таксито,
дето викнах за гарата.
Онова, със наръсени
върху жабката фасове.

През прозореца вятърът
ми ги връща подсказващо,
а и някак седалките
ми се струват ужасни.

Щях да дойда без раница,
ей тъй на, само с картата.
Та нали го планувахме
много месеци заедно.

Но едно е, когато
"по принцип" приказваме.
Съмсем друго, когато
таксито съм хванала.

Извинете, обръщаме!
Не, не съм си забравила
нито куфара,
нито да изключа котлоните!

Затрепера гласът му
при мойто обаждане
и с кафето полях си
добре панталона.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силно, динамични, истинско, разтърсващо. Прекрасен стих, Поли! Поздрав и прегръдка!
  • Хареса ми!
    Поздрави Павли!
  • На такъв път не се тръгва без раница с надежди. Но е хубаво, когато се полееш с горещо кафе преди да си тръгнала. Чака те следващото такси, защото ухаеш на силно кафе!
    Поздрави за силния стих!
  • Е, има и по-неприятни течности за поливане...
  • А гарата е кръстопът на пътища безброй...Имаш и карта! Тръгвай! И приятели ще имаш в дългия си път...Обичай!
    Силен и въздействащ стих! Поздрави!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...