Jun 13, 2009, 6:26 PM

Рязко спиране на такси

  Poetry » Other
873 0 12

Ще откажа таксито,
дето викнах за гарата.
Онова, със наръсени
върху жабката фасове.

През прозореца вятърът
ми ги връща подсказващо,
а и някак седалките
ми се струват ужасни.

Щях да дойда без раница,
ей тъй на, само с картата.
Та нали го планувахме
много месеци заедно.

Но едно е, когато
"по принцип" приказваме.
Съмсем друго, когато
таксито съм хванала.

Извинете, обръщаме!
Не, не съм си забравила
нито куфара,
нито да изключа котлоните!

Затрепера гласът му
при мойто обаждане
и с кафето полях си
добре панталона.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силно, динамични, истинско, разтърсващо. Прекрасен стих, Поли! Поздрав и прегръдка!
  • Хареса ми!
    Поздрави Павли!
  • На такъв път не се тръгва без раница с надежди. Но е хубаво, когато се полееш с горещо кафе преди да си тръгнала. Чака те следващото такси, защото ухаеш на силно кафе!
    Поздрави за силния стих!
  • Е, има и по-неприятни течности за поливане...
  • А гарата е кръстопът на пътища безброй...Имаш и карта! Тръгвай! И приятели ще имаш в дългия си път...Обичай!
    Силен и въздействащ стих! Поздрави!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...