13.06.2009 г., 18:26

Рязко спиране на такси

874 0 12

Ще откажа таксито,
дето викнах за гарата.
Онова, със наръсени
върху жабката фасове.

През прозореца вятърът
ми ги връща подсказващо,
а и някак седалките
ми се струват ужасни.

Щях да дойда без раница,
ей тъй на, само с картата.
Та нали го планувахме
много месеци заедно.

Но едно е, когато
"по принцип" приказваме.
Съмсем друго, когато
таксито съм хванала.

Извинете, обръщаме!
Не, не съм си забравила
нито куфара,
нито да изключа котлоните!

Затрепера гласът му
при мойто обаждане
и с кафето полях си
добре панталона.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силно, динамични, истинско, разтърсващо. Прекрасен стих, Поли! Поздрав и прегръдка!
  • Хареса ми!
    Поздрави Павли!
  • На такъв път не се тръгва без раница с надежди. Но е хубаво, когато се полееш с горещо кафе преди да си тръгнала. Чака те следващото такси, защото ухаеш на силно кафе!
    Поздрави за силния стих!
  • Е, има и по-неприятни течности за поливане...
  • А гарата е кръстопът на пътища безброй...Имаш и карта! Тръгвай! И приятели ще имаш в дългия си път...Обичай!
    Силен и въздействащ стих! Поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...