13 jun 2009, 18:26

Рязко спиране на такси

  Poesía » Otra
876 0 12

Ще откажа таксито,
дето викнах за гарата.
Онова, със наръсени
върху жабката фасове.

През прозореца вятърът
ми ги връща подсказващо,
а и някак седалките
ми се струват ужасни.

Щях да дойда без раница,
ей тъй на, само с картата.
Та нали го планувахме
много месеци заедно.

Но едно е, когато
"по принцип" приказваме.
Съмсем друго, когато
таксито съм хванала.

Извинете, обръщаме!
Не, не съм си забравила
нито куфара,
нито да изключа котлоните!

Затрепера гласът му
при мойто обаждане
и с кафето полях си
добре панталона.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силно, динамични, истинско, разтърсващо. Прекрасен стих, Поли! Поздрав и прегръдка!
  • Хареса ми!
    Поздрави Павли!
  • На такъв път не се тръгва без раница с надежди. Но е хубаво, когато се полееш с горещо кафе преди да си тръгнала. Чака те следващото такси, защото ухаеш на силно кафе!
    Поздрави за силния стих!
  • Е, има и по-неприятни течности за поливане...
  • А гарата е кръстопът на пътища безброй...Имаш и карта! Тръгвай! И приятели ще имаш в дългия си път...Обичай!
    Силен и въздействащ стих! Поздрави!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...