Ръждива обич
След толкова години,
изтлели яко дим,
не иска да отмине
и май ще ú простим.
Че тъй е упорита,
че все остана с нас.
Търпя да се наскитаме:
чак днес надигна глас?!
Добре да ни се скара
(два „формени” скандала),
че как така сме стари,
щом тя е оцеляла?
Че още ни очаква
да ú превържем раните.
Понеже тя е обич.
Щом ръжда не хвана.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Белчев Все права защищены
