Aug 10, 2008, 10:56 AM

Ръждива обич

  Poetry » Love
694 0 9
(На Дима)

След толкова години,
изтлели яко дим,
не иска да отмине
и май ще ú простим.

Че тъй е упорита,
че все остана с нас.
Търпя да се наскитаме:
чак днес надигна глас?!

Добре да ни се скара
(два „формени” скандала),
че как така сме стари,
щом тя е оцеляла?

Че още ни очаква
да ú превържем раните.
Понеже тя е обич.

Щом ръжда не хвана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Белчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....