Веси_Еси (Еси)
190 8374
28 нояб. 2017 г., 15:29

Ръка, без която не можеш 

  Поэзия
2245 21 37

Най-чистата обич е дар от детето,

то твойта ръка доверчиво държи

и своето място заема в сърцето.

А тази любов теб до край ще държи.

 

Но идва моментът ръката да пусне

И тръгва по пътя само да върви.

Макар колебливо, в живота се впуска

и собствени грешки ще прави, уви.

 

И все по-уверено крачи нататък –

то бърза да сбъдне копнежи, мечти…

Но не е тъй лесно да пуснеш ръката –

на теб е потребна до края, нали?

 

Веси_Еси (Еси)

© Еси Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мимета, Лили, балгодаря ви, че бяхте тук!
    Силве, и на мен много ми липсвахте, но след повече от половин година отсъствие вече съм тук. Имам много да наваксвам с четенето. Дайте ми време...
  • Прочетох и благодаря...
    Изпълва сърцето...
  • Веси, липсваш!
  • Поздравявам те за красивия и вълнуващ,силен стих!Браво!
  • Стихчето е много силно.Детето ще продължи, но майката трудно. .. Преживява с много болка. Браво ! Интресно описание!
  • Благодаря, Вальо!
  • Много хубаво Стихотворение!
  • Сърдечно ти благодаря, Мимка! Майките ги усещаме тези неща
  • Ооооо, Веси, много красиво си описала майчината обич!!! Поздравления!
  • И още веднъж ти благодаря, Вальо! Поздрави!
  • Много хубаво Стихотворение!
  • Дими, благодаря ти за милите думи! Трогната съм!
  • Удивена съм! Браво! Продължавай да твориш и да радваш читателите
  • Благодаря ти, Лина! Отново ме радваш с посещението си! Поздрави и приятен неделен ден!
  • Хубавото на твоите стихотворения е че умеят да разговарят с нас за онова, което предпочитаме да премълчим. Поздравления, Веси_Еси!
  • Ценя високо подкрепата ти, Роби! Посещенията ти на моята страничка са празник за мен! Благодаря ти от цялото си сърце!
  • Отново ни радваш с докосващ стих, Веси!...
    Харесвам естествения ти изказ, без натруфени фрази, с който посланията ти стигат по-бързо до душите!...!...
    Поздрави и от мен!...
  • Приятели, благодаря ви, че надникнахте тук! Зарадвахте ме с милите си думи... Поздрави на всички и приятни почивни дни!
  • Много хубаво,мъдро!Поздравление,Веси!
  • Веси, хубаво изразено чувство, истинско, но идвам момент когато децата отлитат и....оставаме сами....
  • Боли ни
    когато отлитат
    но нали са родени
    да имат крила
    ден след ден
    перата си сплитат
    политат да видят
    света.
  • Това е ръката, която най-трудно се пуска, но идва ден, в който това трябва да се случи! Много добре написано стихотворение, Веси! Поздравявам те!
  • Хубаво и истинско!!!Поздравления Веси!
  • Поздравления Веси.
  • Много е хубаво, Веси. Надявам се един ден и аз да си имам такава ръчичка, която да не мога и да не искам да пускам.
    Поздрави
  • Учим ги как да летят и как да падат по-безопасно. И ако сме изпълнили призванието си, те винаги ще се връщат за по още един извънреден урок и едно тихо обичане .
    Прекрасно стихотворение!
  • Браво, Веси!
  • Всъщност, родителят винаги държи ръката на детето си и никога не я пуска ( в преносния смисъл). Поздрави, Еси!
  • Хубава тема от реалния живот разработваш, Веси – ще докосне много сърца...
    Поздравления!
  • Ох, хич не е лесно! Майката винаги иска детето й да е щастливо и обичано, затова всичко ще приеме и ще прости неволните грешки на младите. Мисля, че така е редно. Поздрави!
  • Прекрасен стих, Веси! Дори майката да не държи вече ръката на детето си в своята, заключва го в сърцето си. Поздрави!
  • Поздрав и от мен, Еси! Преживяно!
  • Много вярно, Веси, на нас винаги ще ни е по-трудно да пуснем тази ръка! Поздравления за хубавия стих!
  • Наблюдавал съм щъркелите /но и с другите птици е така/. Научават малките да летят и са дотам. Хубаво е и родителите на човешките деца да постъпват като птиците, а не да се мотаят в краката на децата си цял живот. Има родители, които буквално изземват живота на децата си, за да може същите да се превърнат в техни болногледачки на стари години. Има майки, водени от Фройдистка ревност, които не позволяват на синовете си да се омъжат, за да останат докрай с тях. На такива синове винаги съм давал съвета: Ако искаш да се ожениш, първо се разведи с майка си!

    Много хубав стих поднасяш, Еси. Човешки, наситен с топлота и мъдрост. И с една носталгия, че колкото и да иска да задържи ръката на чедото си, идва момент за майката, когато ще я изпусне завинаги.
  • Да, мъчно ни е, когато „отлетят”
    от нас, за да поемат своя път с радости и тъги, с
    успехи и неудачия. И все ни се иска неприятните моменти,
    тегобите, болките в живота, да ги изживеем ние вместо тях...
  • Много мъдро звучи твоя стих,Веси,Няма по-чиста обич от детската,то чувства опората и топлината ти и ще я търси до края,макар и да е пуснало ръката ти ....Но нали това е нашата инвестиция в бъдещето,идва време порастналото дете да е твоята опора,да е слънце в душата ти и прозорец към света!.....
  • Великолепен стих, Веси! Да са живи и здрави децата ни! Смело да вървят напред!... И ние - до тях... Прегръщам те и добавям стиха ти към любимите...
Предложения
: ??:??