Най-чистата обич е дар от детето,
то твойта ръка доверчиво държи
и своето място заема в сърцето.
А тази любов теб до край ще държи.
Но идва моментът ръката да пусне
И тръгва по пътя само да върви.
Макар колебливо, в живота се впуска
и собствени грешки ще прави, уви.
И все по-уверено крачи нататък –
то бърза да сбъдне копнежи, мечти…
Но не е тъй лесно да пуснеш ръката –
на теб е потребна до края, нали? ...