Най-чистата обич е дар от детето,
то твойта ръка доверчиво държи
и своето място заема в сърцето.
А тази любов теб до край ще държи.
Но идва моментът ръката да пусне
И тръгва по пътя само да върви.
Макар колебливо, в живота се впуска
и собствени грешки ще прави, уви.
И все по-уверено крачи нататък –
то бърза да сбъдне копнежи, мечти…
Но не е тъй лесно да пуснеш ръката –
на теб е потребна до края, нали?
Веси_Еси (Еси)
© Еси All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
