4 янв. 2024 г., 07:36

С аромат на възкръснал дух

495 1 1

Вървеше тъй изнемощяло, 
по свойта свикнала безпътица,
отдавна болното ми тяло, 
което търсеше духа си... 
А той е нейде там изгубен, 
насред глаголи и наречия, 
останал сам сред всички думи, 
лежеше гол и безсърдечен. 
И вдишва въздух мързеливо, 
под калните криле на спомена, 
че някога е бил всесилен, 
(макар и да звучи нескромно.)
Но времето не е лечение, 
дори за спешните му случаи. 
Не всяка птица има своя клон, 
и не за всеки кокал - куче... 
Какво, че би надала зов, 
безмълвна - моята душа, 
макар изпълнена с любов, 
тя помни повече лъжата...
На всички краища във края, 
живота ми не е проклетник. 
Пресипнал вече да го лая, 
ще слушам Божии съвети. 
И щом духът ми се събуди, 
ще вдигне взор към свойто тяло. 
Дано в нощта не е сънувал, 
наяве колко е боляло... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
03.01.2024


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...