4 янв. 2024 г., 07:36

С аромат на възкръснал дух

493 1 1

Вървеше тъй изнемощяло, 
по свойта свикнала безпътица,
отдавна болното ми тяло, 
което търсеше духа си... 
А той е нейде там изгубен, 
насред глаголи и наречия, 
останал сам сред всички думи, 
лежеше гол и безсърдечен. 
И вдишва въздух мързеливо, 
под калните криле на спомена, 
че някога е бил всесилен, 
(макар и да звучи нескромно.)
Но времето не е лечение, 
дори за спешните му случаи. 
Не всяка птица има своя клон, 
и не за всеки кокал - куче... 
Какво, че би надала зов, 
безмълвна - моята душа, 
макар изпълнена с любов, 
тя помни повече лъжата...
На всички краища във края, 
живота ми не е проклетник. 
Пресипнал вече да го лая, 
ще слушам Божии съвети. 
И щом духът ми се събуди, 
ще вдигне взор към свойто тяло. 
Дано в нощта не е сънувал, 
наяве колко е боляло... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
03.01.2024


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...