Jan 4, 2024, 7:36 AM

С аромат на възкръснал дух 

  Poetry » Phylosophy
307 1 1
Вървеше тъй изнемощяло,
по свойта свикнала безпътица,
отдавна болното ми тяло,
което търсеше духа си...
А той е нейде там изгубен,
насред глаголи и наречия,
останал сам сред всички думи,
лежеше гол и безсърдечен.
И вдишва въздух мързеливо,
под калните криле на спомена,
че някога е бил всесилен,
(макар и да звучи нескромно.) ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Random works
: ??:??